|
< назад новини
|
|||
|
Текст: Ивайло Минчев
Спортното събитие на Асоциацията се проведе в залата на читалище „Н. Й. Вапцаров”, като присъстваха представители на Тай Чи центровете от София - 1, Ловеч, Бургас и Пловдив. На иначе бедния ни, от страна на спортни събития, свят на бойните изкуства, тези две събития внесоха жадувана глътка въздух и създадоха настроение на много почитатели и спортисти. За мен, като дългогодишен състезател по Годжу-рю и начинаещ ученик в школата на сифу Красимир Димитров, беше истински празник. Семинарът започна в 10 ч. сутринта, с пристигането на участниците от страната. Още с пристигането си от останалите участници се открои един човек, непознат за мен до този момент- усмихнат, интересен и изпълнен с енергия - оказа се сифу Станислав Багалев от Пловдив. Приятелското му отношение бързо предразположи участниците да се почувстват спокойни и уверени в своите знания и умения.
През годините съм виждал много треньори на едно място, всеки със своите особености на характера, всеки със своите методи на преподаване и разбиране за нещата, всеки опитващ се обясни, че неговият метод е по-добър и техниките, които показва са по-правилни. Очакванията ми бяха да видя същите боричкания и тук, но уви. Сифу Красимир Димитров остави сифу Багалев да води целият семинар, като се намесваше само в моменти, в които допълваше показаното или казаното от сифу Багалев. Тази странна за мен симбиоза продължи през целия семинар, като и даже за момент нямаше типичното за отношенията на хората раболепие или ласкателство. И така Сифу Багалев поведе семинара... Разделени на групи ние започнахме да тренираме различни техники, в зависимост от степента ни на напредналост. Аз, като начинаещ, започнах с техники на бутащите ръце, които се оказаха доста трудни, особено по отношение на движението на тялото и координацията. Оказва се, че колкото и да си мислим, че сме подвижни, телата ни са сковани от ежедневната рутина в действията, които извършваме. Това принуди и сифу Багалев да подходи доста нетрадиционно, като започна едва ли не персонално да ни показва грешките и да се опитва да ги коригира.
Смехът и хуморът също бяха част от семинара. С лекота на котка сифу Багалев показваше различни позиции на тялото, което предизвикваше смях сред хората и свали напрежението от всички. Трудно е човек да си представи, че в днешно време след подобни семинари изпълнени със смях и съвместна работа, хората се чувстват по-близки помежду си, чувстват се като отбор. Определените 4 часа за семинара изтекоха неусетно за всички ни. Аз не усетих как е минало това време, не се чувствах изморен и можех да продължа да тренирам още с часове. Докато ние начинаещите сме се потели над бутащите ръце колегата Георги Антонов се е потял над защитата на 5-то ниво, а доколкото знам, той тренира от 1990 година. Изглеждаше доста щастлив, което според мен означава, че постижението му е сериозно. И така семинара приключи. Единственото, което мога да кажа е - дано отново да има подобен семинар. Винаги е хубаво да виждаш как хората работят заедно, а не един срещу друг.
|
|||
|
|
На
фона на многото спортни събития, провели се тази седмица, имаше и две,
за които никой не спомена нищо: Националният шампионат по карате в
Троян и семинара на Ян Стил Тайдзицюан Асоциацията в България (ЯСТАБ),
провел се в София.
Едва
сега започнах да разбирам, защо много от карате
