Днес съществуват 5 различни стила Тайдзицюан, като първообразът на системата е Чън стил, който векове е бил семеен стил. За първи през 1820 година човек извън фамилията е посветен в тайните на системата. Неговото име е Ян Лучан, който впоследствие става учител на императора и императорската гвардия.
Това е и началото на традицията на Тайдзицюан във фамилия Ян.

Тайдзицюан е добре познат като дълга поредицата от бавни и плавни движения, които се играят всяка сутрин в парка от хора в Китай и по целия свят.
Тайдзи често е представяно и практикувано като терапия базирана на бойно изкуство, но със цел подобряване на здравето и продължителността на живота.

Изследователите на Тайдзи откриват, че дългогодишното му практикуване има благоприятно влияние върху подобряване на контрола над равновесието, гъвкавостта и сърдечносъдовото здраве, както и върху заздравяване на костната и мускулна система.

Изследванията показват намаляване на прага на болката, стреса и тревожността. Други проучвания разкриват подобряване на сърдечносъдова и дихателната функция при здрави хора както и при тези, които са били подложени на байпас на коронарната артерия. Пациенти, страдащи от сърдечна недостатъчност, високо кръвно налягане, инфаркт, артрит и множествена склероза, постигат подобряване благодарение на Тайдзи. Тайдзи също така показва намаляване на симптомите на хиперактивност с дефицит на концентрация при подрастващите.

Tai Chi Chuan (pinyin: Taijiquan; literally "supreme ultimate fist"), commonly known as Tai Chi, T'ai Chi, or Taiji, is an internal Chinese martial art.
Variations of Tai Chi Chuan basic training forms are well known as the slow motion routines that groups of people practice every morning in parks across China and other parts of the world.
There are different styles of Taijiquan, although most agree they are all based on the system originally taught by the Chen family to the Yang family starting in 1820.

Традиционното обучение по Тайдзицюан цели да се изгради усет за движение и едновременност, усещане да силата на натиск и атака, като се достига до реално приложими принципи за самозащита.

Бойният аспект на Тайдзицюан разчита на усета за движенията на противника и за центъра на тежестта му и именно той направлява подходящото противодействие. Сполучливото въздействие или “улавяне” на центъра на тежестта на противника още с първото докосване – това е основната цел на тренировките на изучаващия Тайдзи и оттук всяка друга техника може да последва без видимо усилие. Бдителното спокойствие, което е нужно да се постигне нужната чувствителност се придобива с течението на тренировки първо бавни, повтарящи се, медитативни и спокойни, като по-късно се добавят активни, бързи, и динамични движения, бутащи ръце и двубои.

Тайдзицюан учи на трите основни дистанции – близка, средна и дълга. Бутания и удари с отворена длан са по-чести отколкото юмручни удари, а ритниците обикновено се ограничават до кратката и долната част на трупа и в повечето стилове никога по-високо от кръста.

Тайдзицюан е изкуство за императори, достигнало и запазено до нас във фамилията Ян, която традиция е жива и днес в шестата генерация на семейството, Майстор Ян Дзюн.

Тренирайте Тайдзицюан и ще усетите единството на вашето тяло, дух и енергия.